4.06.2010 г., 12:03 ч.

Измерение 

  Поезия » Философска
706 0 1

В прегръдките на камъка

се луташ за светило

и молиш за посока −

ти, пътнико нещастен.

 

Жадуваш за движение?

За пролетно видение,

изваяно от молитвата на мрака?

 

Копнееш за спасение?

За трепетно вълнение,

обвито в благослова на зората?

 

И чакаш, искаш, вярваш...

 

Ти, пътнико нещастен,

който молиш за посока

и се луташ за светило

в прегръдките на камъка?

 

Жадуваш за видение,

за пролетно движение?

 

Търси! В молитвата на мрака!

 

Копнееш за вълнение,

за трепетно спасение?

 

Живей! В благослова на зората!

 

Ти търсиш и живееш.

Значи - съществуваш

отвъд кинжалите на времето,

болката на космоса

и безмълвието на цифрите.

 

Пепелта е само спомен−родител на дъгата,

разстилаща усмивка в нажежената душа,

приютяваща очите в кристала на зората,

стопляща сърцето сред безкрайност от цветя.

 

Да, можеш, пътнико нещастен,

ти можеш да се слееш с танца на деня,

с вихъра, отнасящ те от пътя тъй злощастен,

поробил сетивата в тишината на нощта.

 

Върви напред! Вече близо е реката,

пречистваща духа от стона на плътта.

Търси, за да оцелееш в храма на зората!

Живей, за да се родиш в сълзата на смъртта!

 

 

© Иван Пенев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара Белла. Идеята ми беше да опитам кръгова (рондо) композиция с финални три строфи като извод и заключение. Може би затова звучи до средата малко неориентирано, но се надявам поне да съм успял да загатна основното послание.
Предложения
: ??:??