Изминах дългия си път
Изминах дългия си път
Изминах дългия си път,
приятелите истинските вече ги няма.
До мене просто не стоят
хората, с които хапка съм деляла.
Жълтее начертаният ми вече път,
оставил диря в мен като пътека.
Колко спомени в душата ми горят
с риска да не ги забравя?
Имам още приятели,
изживяват и те своя жизнен път.
И какво в душите им оставя
една вяра, но вече без любов.
Ше дойдат понякога при мене,
ще поседнем на чаша слабо кафе.
Спомени стари ще разкажат
за самотните си делнични дни.
Жълтеят годините побелели
вече като паднали листа.
Приятелите истинските ги няма,
просто си отидоха от тази земя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
