Изминах дългия си път

mariqslavova1947 (Мария)
223 246

11 мар. 2012 г., 19:03

Поэзия » Другая

484 0 3

Изминах дългия си път,

приятелите истинските вече ги няма.

До мене просто не стоят

хората, с които хапка съм деляла.

Жълтее начертаният ми вече път,

оставил диря в мен като пътека.

Колко спомени в душата ми горят

с риска да не ги забравя?

Имам още приятели,

изживяват и те своя жизнен път.

И какво в душите им оставя

една вяра, но вече без любов.

Ше дойдат понякога при мене,

ще поседнем на чаша слабо кафе.

Спомени стари ще разкажат

за самотните си делнични дни.

Жълтеят годините побелели

вече като паднали листа.

Приятелите истинските ги няма,

просто си отидоха от тази земя!

teodorina (Дора Шутова)

2012-03-12T09:03:07+02:00

Важно е да имаш един приятел,но да е истински. Човек има нужда от толкова приятели, колкото да обгърне с двете си ръце.Поздравления за стихотворението!
mariqslavova1947 (Мария)

2012-03-11T20:33:00+02:00

И аз така мисля,за жалост истинските приятели са малко,а човек има нужда от тях.Благодаря Ви!
mimamina (Мина Конарова)

2012-03-11T19:07:02+02:00

Има ги,но са дефицитна стока,аз имам такава,рядко комуникираме,но изпаднем ли в беда помагаме си една на друга!
Поздравления за стихотворението!