Изминаха години
Изминаха години. И сега
съм тук, пред своя дом. И се страхувам!
Пред портата позната сам стоя.
Дали е истина, или сънувам?
Чакам да дочуя глас познат,
мама да излезе пред вратата
да и кажа, че на този свят
тя е най-добрата на земята!
Тате да ми подаде ръка
и да ме погледне във очите:
сине, ти се върна у дома!
Няма вече да пресмятам дните!
Няма никой. Къщата мълчи.
И не чувам в старата ключалка
ключът вътре да се превърти!
Нищо! Ще почакам още малко!
Но напразно. Само тишина.
И на прага ме не срещна мама!
Тате не подаде ми ръка.
В къщата е тихо. Никой няма.
Някъде отвори се врата,
бабичка се приближи до мене:
чедо, лани майка ти умря.
А баща ти още преди време!
Зкъснях! Дойдох си, ала знам,
че сърцето ми било е тука!
Много време бях далеч и сам.
Пак на портичката ще почукам!
Тишината плаши ме! Уви!
Как да вляза, кой ще ме прегърне?
Мамо! Тате! Бог да ви прости!
У дома съм вече! Аз се върнах!
© Георги Иванов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тъжна картинка, но стихотворението е много хубаво!
-
Това е по-нов вариант на "Върнах се". Алеееекс, недей така с бой! Мен мойта ме пошляпва понякога, тъщата и тя, остава и ти! Не зная до колко е фантазията, но наистина така си го представях когато го написах. Всичко започна от първата строфа и след това се нареди само! Радвам се, че ви харесва! Да си призная и това, и първото не мога да ги прочета до края! Наистина! Но...за съжаление това е релността днес! Благодаря ви приятели!
-
Затрогващо е и тъжно, хваща за гърлото!
Харесва ми!
***** -
Стига! Това е фантазия, не може да е истина! Само гледаш да ни разплачеш тук
Преди време като не е имало технологии е можело, но сега кой така няма да знае какво се случва в къщи?
Гога, признай си, че си измисляш да не те нашляпам -
Трогателно и тъжно, Гога! Развълнува ме!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
