Елка (Елка Тодорова) Елка (Елка Тодорова)
34 82
5 jul 2018, 23:48

Измислен свят

939 6 18

 

Вървя към тебе от безкрая

на мислите си нощ и ден,

безпомощна да разгадая

какъв е този странен плен.

 

Дори и страх не чувствам вече,

отхвърлих всякаква вина!

Вървя по този път обречен,

като безпаметна вървя!

 

Не виждам нищо покрай мене -

вървя във транс, като в мъгла…

Пристигнах… ала не навреме

или пък точно на мига!

 

Светкавица през мене мина,

разби се на безброй лъжи!

Измисленият свят се срина

и истината ме уби!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Привет, Албенче! Права си,направи ме свободна! Трогната съм, че хареса стиха ми! Желая ти успехи!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Истината няма да те убие, колкото и да те нарани. Ще я преживееш и тя ще те направи свободна! Хареса ми стиха ти, Елче!
  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Благодаря, Младене, Елица! Благодаря на всички, които поставиха стиха ми в Любими! Желая успехи!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Споделям мнението на Петър.
    В този стих се говори за любов, която не среща споделеност.
    Затова е един измислен свят. И осъзнатата истина на финала убива.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Аз не виждам какво носи на умиращия съпруг истината, която жена му споделя с него в смъртния му час, че единственото му дете, което е отгледал с огромна любов, считайки, че е негово, е всъщност на съседа. Не виждам какво носи и стината съобщена ни от лекар, че сме неизлечимо болни от рак в най-напредналия стадий. Не е ли в тези случаи за предпочитане благородната лъжа. Примерите са безбройни. Лицата, които в подобни случаи биха предпочели истината, са от моя гледна точка истински мазохисти!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0