Измислен свят
Вървя към тебе от безкрая
на мислите си нощ и ден,
безпомощна да разгадая
какъв е този странен плен.
Дори и страх не чувствам вече,
отхвърлих всякаква вина!
Вървя по този път обречен,
като безпаметна вървя!
Не виждам нищо покрай мене -
вървя във транс, като в мъгла…
Пристигнах… ала не навреме
или пък точно на мига!
Светкавица през мене мина,
разби се на безброй лъжи!
Измисленият свят се срина
и истината ме уби!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
