Измислен свят

Поэзия » Любовная

938 6 18

Вървя към тебе от безкрая

на мислите си нощ и ден,

безпомощна да разгадая

какъв е този странен плен.

Дори и страх не чувствам вече,

отхвърлих всякаква вина!

Вървя по този път обречен,

като безпаметна вървя!

Не виждам нищо покрай мене -

вървя във транс, като в мъгла…

Пристигнах… ала не навреме

или пък точно на мига!

Светкавица през мене мина,

разби се на безброй лъжи!

Измисленият свят се срина

и истината ме уби!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Привет, Албенче! Права си,направи ме свободна! Трогната съм, че хареса стиха ми! Желая ти успехи!

2018-07-24T20:42:04+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Истината няма да те убие, колкото и да те нарани. Ще я преживееш и тя ще те направи свободна! Хареса ми стиха ти, Елче!

2018-07-24T04:01:30+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Благодаря, Младене, Елица! Благодаря на всички, които поставиха стиха ми в Любими! Желая успехи!

2018-07-23T09:23:19+03:00
voda (Елица Ангелова)

Споделям мнението на Петър.
В този стих се говори за любов, която не среща споделеност.
Затова е един измислен свят. И осъзнатата истина на финала убива.

2018-07-22T20:10:44+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Аз не виждам какво носи на умиращия съпруг истината, която жена му споделя с него в смъртния му час, че единственото му дете, което е отгледал с огромна любов, считайки, че е негово, е всъщност на съседа. Не виждам какво носи и стината съобщена ни от лекар, че сме неизлечимо болни от рак в най-напредналия стадий. Не е ли в тези случаи за предпочитане благородната лъжа. Примерите са безбройни. Лицата, които в подобни случаи биха предпочели истината, са от моя гледна точка истински мазохисти!

2018-07-06T23:38:56+03:00