14 sept 2013, 18:46

Измислената стая 

  Poesía » Civil
534 0 7

Измислената стая

 

Наблюдавам вашето щастие –

то е проза без рими – броите, купувате

тази играчка, онази кутийка брокатена,

куклена стая редите. На кукловода

 

отгоре в конците се вплитате

и искате перлени нанизи редом.

Доволно опитвате лъжи по лъжичка

и сърбате с вяра в измамника щедър.

 

Все така  рамо до рамо се бутаме

към единна несрета и свършека –

вие, доволните, духом прекършени, 

аз, непокритата, с крила и копита...

 

Имам  пера  и дъга за закачане,

малко съм смешна да бъда от вашите.

Пò ми приляга да вея брашното със вятъра

и да вярвам в дъжда, че си идва понякога...

 

да говоря по котешки без пунктуация.

Да съм вярна на малкия дявол у себе си.

Да съм високо и някъде. Дори и повредено,

колелото свободно не затъва във пясъка...

 

 

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прочетох и се замислих! Дълбока,силна поезия! Поздрав!
  • Уважаеми, текстът е породен от резигнацията ми от една твърде прагматична група хора от обкръжението ми...не понасям тоя върл прагматизъм без грам романтичност. И особено не прощавам на умните хора, които мимикрират според средата, за да са удобни.
  • Там, на високото е много самотно!Надявам се да си добре...
  • Замислих се!
  • Имам повече от една...Благодаря за отзивчивостта. Успехи на всички в откриването на настроения.
  • С Краси!
  • Без съмнение!ДА!!!
    Високо и мъдро,с прецизността на венецианска кама!
Propuestas
: ??:??