Измислената стая
Измислената стая
Наблюдавам вашето щастие –
то е проза без рими – броите, купувате
тази играчка, онази кутийка брокатена,
куклена стая редите. На кукловода
отгоре в конците се вплитате
и искате перлени нанизи редом.
Доволно опитвате лъжи по лъжичка
и сърбате с вяра в измамника щедър.
Все така рамо до рамо се бутаме
към единна несрета и свършека –
вие, доволните, духом прекършени,
аз, непокритата, с крила и копита...
Имам пера и дъга за закачане,
малко съм смешна да бъда от вашите.
Пò ми приляга да вея брашното със вятъра
и да вярвам в дъжда, че си идва понякога...
да говоря по котешки без пунктуация.
Да съм вярна на малкия дявол у себе си.
Да съм високо и някъде. Дори и повредено,
колелото свободно не затъва във пясъка...
© Златина Георгиева All rights reserved.
Замислих се!