4 feb 2018, 20:49

Измислено - премислено

  Poesía
464 1 0

В един малък селски град,

кон закусва с мармалад.

Крава порка си на бара,

палнала една цигара.

Патка води на пързалка,

една катеричка малка.

Гущер, вестник си чете,

плъх от котката краде...

Въобще една идилия,

има радост и насилия...

Град от селско естество.

Няма хора? И какво?

Дето хора има, то пък,

да не би да е наопак'?

 Хората са маскари,

животински им върви.

Куче, патка, смок и слон

има всеки хорски дом.

Ама хора, просто няма!

Ето, истинската драма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...