4 февр. 2018 г., 20:49

Измислено - премислено

462 1 0

В един малък селски град,

кон закусва с мармалад.

Крава порка си на бара,

палнала една цигара.

Патка води на пързалка,

една катеричка малка.

Гущер, вестник си чете,

плъх от котката краде...

Въобще една идилия,

има радост и насилия...

Град от селско естество.

Няма хора? И какво?

Дето хора има, то пък,

да не би да е наопак'?

 Хората са маскари,

животински им върви.

Куче, патка, смок и слон

има всеки хорски дом.

Ама хора, просто няма!

Ето, истинската драма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...