Измислици

16 jul 2013, 21:07

Poesía » De amor

437 0 1

Душа моя - скитнице луда -

до днес как не се умори

да търсиш някакво чудо,

макар че от тебе кърви!?

Пак ли с разбито коляно

пътища гониш сама,

как със сърце изтерзано

грееш в среднощна тъма!?

Цялата вече си в кръпки

след житейския вятър суров,

ала нежни са твоите стъпки

сякаш шептиш благослов..

Полудяваш ли, скитник-душа...

Спри, усмири се накрая!!

Всъщност може и да греша -

тази лудост да води към рая...

Р.Д.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.