Душа моя - скитнице луда -
до днес как не се умори
да търсиш някакво чудо,
макар че от тебе кърви!?
Пак ли с разбито коляно
пътища гониш сама,
как със сърце изтерзано
грееш в среднощна тъма!?
Цялата вече си в кръпки
след житейския вятър суров,
ала нежни са твоите стъпки
сякаш шептиш благослов..
Полудяваш ли, скитник-душа...
Спри, усмири се накрая!!
Всъщност може и да греша -
тази лудост да води към рая...
Р.Д.
© Румяна Димитрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
