Душа моя - скитнице луда -
до днес как не се умори
да търсиш някакво чудо,
макар че от тебе кърви!?
Пак ли с разбито коляно
пътища гониш сама,
как със сърце изтерзано
грееш в среднощна тъма!?
Цялата вече си в кръпки
след житейския вятър суров,
ала нежни са твоите стъпки
сякаш шептиш благослов..
Полудяваш ли, скитник-душа...
Спри, усмири се накрая!!
Всъщност може и да греша -
тази лудост да води към рая...
Р.Д.
© Румяна Димитрова Все права защищены
тази лудост да води към рая.../ Харесах!