16 июл. 2013 г., 21:07

Измислици 

  Поэзия » Любовная
436 0 1

Душа моя - скитнице луда -

до днес как не се умори

да търсиш някакво чудо,

макар че от тебе кърви!?

Пак ли с разбито коляно

пътища гониш сама,

как със сърце изтерзано

грееш в среднощна тъма!?

Цялата вече си в кръпки

след житейския вятър суров,

ала нежни са твоите стъпки

сякаш шептиш благослов..

Полудяваш ли, скитник-душа...

Спри, усмири се накрая!!

Всъщност може и да греша -                            

тази лудост да води към рая...

Р.Д.

© Румяна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дано си права/Всъщност може и да греша–
    тази лудост да води към рая.../ Харесах!
Предложения
: ??:??