21 abr 2009, 19:00

Измислици 

  Poesía » Otra
736 0 11

Крилатите малки зелени измислици
в прегърбена рамка се пазят затворени.
И нощем им пеят омайни орисници,
а денем ги хранят с отвара от корени.

Крилатите малки зелени човечета
понякога тайно и тихо напускат ни.
А ние, до девет живота обречени,
след тях с уморени копита препускаме.

Крилатите малки зелени желания
се връщат, все пак, и ни тупат по рамото.
Разказват ни стари и врели предания
за силна любов, накипяла останала.

И ние, безкрилите малки глупачета,
им вярваме с топлата лудост на просяка.
И тъжно се смеем, и смешно подскачаме,
но в рамки на гръб до смъртта си ги носим...

© Пламен Бочев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??