Измислици
Крилатите малки зелени измислици
в прегърбена рамка се пазят затворени.
И нощем им пеят омайни орисници,
а денем ги хранят с отвара от корени.
Крилатите малки зелени човечета
понякога тайно и тихо напускат ни.
А ние, до девет живота обречени,
след тях с уморени копита препускаме.
Крилатите малки зелени желания
се връщат, все пак, и ни тупат по рамото.
Разказват ни стари и врели предания
за силна любов, накипяла останала.
И ние, безкрилите малки глупачета,
им вярваме с топлата лудост на просяка.
И тъжно се смеем, и смешно подскачаме,
но в рамки на гръб до смъртта си ги носим...
© Пламен Бочев All rights reserved.
