11 dic 2012, 11:51

Измислям те 

  Poesía » Otra
497 0 7
 

Може да те нямам, но те чувствам,

една различна, синкава реалност...

Измислям те. Мълчание съм. Пламвам.

Прогаряш ме. Превързвам се с бездомност.

И после облаците са червени.

Промушват се през иглено ушенце.

Пришивам  спомените на обезглавеното,

изтръпнало в неслучване прегръщане.

И край на думите. Не мога да ги сбъдвам.

Душата се прежули от скиторене.

Измислям те. А всъщност това е „тръгвам”.

Живея на небе, забравило крилете си.

 

 

~Endless~

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??