inaMay (Калина Костова)
55 29
31 may 2008, 20:59

Измислям те... а ти ще дойдеш ли? 

  Poesía » Versos blancos
799 0 5

 

 

Тъгата се е свила в нощ,

а пък нощта

се е простряла по брега

в шума на вятъра,

през сухите треви на пясъка

до блясъка на морски устни.

По моите усещам грях

от мислите, които ме напиха

преди да те сънувам.

Създадох те

в непримиримото усамотение

на гара,

до белия разкош на пясък

от крайна маса с дама,

която е поръчала вечеря

в аристократичното

дванадесет на полунощ.

От спрелите клавиши

в щрихи прегоряло бяло

и крехкия графит на черно

прокапват очертания -

два силуета на ръце,

които са открили сънища,

но не познават силуети.

Високата луна

е издължила сянка

в чаша вино.

Любими думи парят

в гърлото на свещ.

В самотните дъна на лодки

дреме вързан вятърът,

недосънувал утрини,

за да открие будните си дни.

Под погледа ти

сигурно се раждат покриви.

Оттам ще излетят за мен

измислените твои птици.

Очакването ми е кей

под стряхата

на футуристичната колиба.

© Калина Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И пак картината оживява и я оставяш сама да говори за нежност,взаимност,копнеж разбиране от поглед само,от жест,от половин дума!Неописуемо е с думи усещането на тази словесна красота и аз ти благодаря!
  • Хубаво!
    Поздрави!
  • По прясната пътека паяжина,
    излязла да оцвети кристалите,
    които е оставила росата,
    за да приличат на сълзи...
    пристъпвам...
    Присядам после с теб
    в дъгата на лунния сърп
    и отговарям на въпросите,
    с които питат босите звезди -
    стои ли още вятъра
    или отвърза лодките
    да отлетят в съня
    подир мечтите си...

    Дойдох, приятелчице! Ще стане ли седянката ни лунна?!
  • "Високата луна
    е издължила сянка
    в чаша вино.
    Любими думи парят..."

    Жадна съм. Отпивам ситно,
    та да има и за утре,
    и за после, още...
    На Луната във усмивката
    присядам и чакам те...
    Ще дойдеш!

    Приятелчице!

  • "В самотните дъна на лодки

    дреме вързан вятърът,

    недосънувал утрини,

    за да открие буднитеътси дни.

    Под погледа ти

    сигурно се раждат покриви.

    Оттам ще излетят за мен

    измислените твои птици."-любимата ми част.Готино стихотворение.
Propuestas
: ??:??