12 abr 2008, 22:35

Изморен 

  Poesía » Otra
744 0 6
Потънал във мъглата, чакам своя ред,
а хаотични мисли гонят се в безкрая.
И нещо ми нашепва "Продължаваме напред",
но как да продължа - това не зная...

А мислех, че е лесно, вярвах в правилата,
и вършех всичко със сърце и мисъл.
И пробвах да летя, но оковаха ми крилата.
Останах на земята... Няма смисъл...

Не мога да летя, притиснат във тълпите,
обвързан с всеки в сложни отношения.
Изчезват в хаоса, объркани, мечтите.
На тяхно място раждат се съмнения.

Жадувам за естественост и простота,
да чувам песента на вятъра в листата.
Жадувам за студена изворна вода
и търся свежата прохлада на гората.

Хармонията е в природата, навън,
и свързани в едно - небето и земята.
Пробуждам се... Като от зимен сън.
А щастието идва само в тишината.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Невероятно! Стихът ти е великолепен! Бял крилат елен си, Данчо, с кристално чиста душа! Разбий оковите и лети! Полетът ти е прекрасен!
  • Благодаря ти...Ценя високо твоето мнение.
  • Всъщност никнеймът ми не значи "бяло сърце".Често срещана грешка - всички мислят,че това съм имал предвид. White Hart означава "бял елен"
    hart - елен heart - сърце
  • Аплодисменти, Данчо!!!
  • Много е хубаво! А да знаеш какво те чака след нея !?
    Поздрави!
  • Чудесно е!
Propuestas
: ??:??