Потънал във мъглата, чакам своя ред,
а хаотични мисли гонят се в безкрая.
И нещо ми нашепва "Продължаваме напред",
но как да продължа - това не зная...
А мислех, че е лесно, вярвах в правилата,
и вършех всичко със сърце и мисъл.
И пробвах да летя, но оковаха ми крилата.
Останах на земята... Няма смисъл...
Не мога да летя, притиснат във тълпите,
обвързан с всеки в сложни отношения.
Изчезват в хаоса, объркани, мечтите.
На тяхно място раждат се съмнения. ...