Измръзнала душа

slavimn (Славяна)
66 389

15 dic 2010, 20:23

Poesía » De amor

583 0 3

Няма нищо страшно в това, че понякога се

разинаваме с някого. Ако това беше Той, непременно

щяхме да усетим и сърцето ни щеше да спре вместо

нас...

Имам ли все още способността да обичам,

нима все още от любов имам нужда,

от толкова пропасти на пустиня приличам

и даже на себе си вече съм чужда.

Ще има ли някога за мен изкупление,

нищо, че нямам ужасен грях,

ще си дам ли сама опрощение,

или ще си кажа: "Напразно живях!"

Защото без нея е празен живота,

без любов е вечна смъртта,

защото нали онова е доброто,

което докосва с обич света.

Къде ли е скрита половината

от моята измръзнала душа,

къде ли ме чака, милата,

нали и тя е до болка сама.

Дълго ли ще търсим посоките,

като нямаме и двете компас,

понякога даже се крият звездите

и се гледаме с мрака в анфас.

Дали някога близо били сме,

макар да не вярвам в това,

нали ще усети пулса ни -

или нея аз, или мен ще познае тя.

Сега вече зная, че мога да обичам

и все още от любов имам нужда,

сега вече зная - на лотос приличам

и никак не съм на себе си чужда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

slavimn (Славяна)

2010-12-23T11:27:28+02:00

Благодаря момичета, за съпричастността и коментарите!
selena-crystal (Ивайла Славова)

2010-12-17T14:48:09+02:00

Любимата ми тема, поднесена по един фин начин...Разкош! Позравления!
sorris0 (Сюзън Смърт)

2010-12-15T23:17:21+02:00

всички имаме нужда от любов, но защо, по дяволите, при някои тя изобщо не се спира? ..просто отминава, а ти дори не разбрала колко близко е била тя, продължаваш да я търсиш..