Измръзнала душа
Няма нищо страшно в това, че понякога се
разинаваме с някого. Ако това беше Той, непременно
щяхме да усетим и сърцето ни щеше да спре вместо
нас...
Имам ли все още способността да обичам,
нима все още от любов имам нужда,
от толкова пропасти на пустиня приличам
и даже на себе си вече съм чужда.
Ще има ли някога за мен изкупление,
нищо, че нямам ужасен грях,
ще си дам ли сама опрощение,
или ще си кажа: "Напразно живях!"
Защото без нея е празен живота,
без любов е вечна смъртта,
защото нали онова е доброто,
което докосва с обич света.
Къде ли е скрита половината
от моята измръзнала душа,
къде ли ме чака, милата,
нали и тя е до болка сама.
Дълго ли ще търсим посоките,
като нямаме и двете компас,
понякога даже се крият звездите
и се гледаме с мрака в анфас.
Дали някога близо били сме,
макар да не вярвам в това,
нали ще усети пулса ни -
или нея аз, или мен ще познае тя.
Сега вече зная, че мога да обичам
и все още от любов имам нужда,
сега вече зная - на лотос приличам
и никак не съм на себе си чужда.
© Славяна All rights reserved.
