17 oct 2023, 18:27

Измълчана красота

  Poesía » Otra
698 4 6

Във тази измълчана красота

намирам смисълът на битието,

светът е временен, а вечността

е някъде далече над небето.

 

Не виждам смисъл да не сме добри,

защото всичко после си отива

и продължава в другите черти,

които на Земята са невидими.

 

Прашинките се бият за върха,

а Бог с един замах отнема всичко.

И ни застига в мигове страха.

Но всъщност нещо случва се магично...

 

Във тези паралелни светове

нарежда ни  Всевишният  създател.

Вселената е дом без брегове,

а ние - много скромен получател.

 

Аделина Колева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...