17 oct 2023, 18:27

Измълчана красота

  Poesía » Otra
708 4 6

Във тази измълчана красота

намирам смисълът на битието,

светът е временен, а вечността

е някъде далече над небето.

 

Не виждам смисъл да не сме добри,

защото всичко после си отива

и продължава в другите черти,

които на Земята са невидими.

 

Прашинките се бият за върха,

а Бог с един замах отнема всичко.

И ни застига в мигове страха.

Но всъщност нещо случва се магично...

 

Във тези паралелни светове

нарежда ни  Всевишният  създател.

Вселената е дом без брегове,

а ние - много скромен получател.

 

Аделина Колева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...