17 oct 2023, 18:27

Измълчана красота

  Poesía » Otra
703 4 6

Във тази измълчана красота

намирам смисълът на битието,

светът е временен, а вечността

е някъде далече над небето.

 

Не виждам смисъл да не сме добри,

защото всичко после си отива

и продължава в другите черти,

които на Земята са невидими.

 

Прашинките се бият за върха,

а Бог с един замах отнема всичко.

И ни застига в мигове страха.

Но всъщност нещо случва се магично...

 

Във тези паралелни светове

нарежда ни  Всевишният  създател.

Вселената е дом без брегове,

а ние - много скромен получател.

 

Аделина Колева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...