17 окт. 2023 г., 18:27

Измълчана красота

702 4 6

Във тази измълчана красота

намирам смисълът на битието,

светът е временен, а вечността

е някъде далече над небето.

 

Не виждам смисъл да не сме добри,

защото всичко после си отива

и продължава в другите черти,

които на Земята са невидими.

 

Прашинките се бият за върха,

а Бог с един замах отнема всичко.

И ни застига в мигове страха.

Но всъщност нещо случва се магично...

 

Във тези паралелни светове

нарежда ни  Всевишният  създател.

Вселената е дом без брегове,

а ние - много скромен получател.

 

Аделина Колева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...