17 окт. 2023 г., 18:27

Измълчана красота

713 4 6

Във тази измълчана красота

намирам смисълът на битието,

светът е временен, а вечността

е някъде далече над небето.

 

Не виждам смисъл да не сме добри,

защото всичко после си отива

и продължава в другите черти,

които на Земята са невидими.

 

Прашинките се бият за върха,

а Бог с един замах отнема всичко.

И ни застига в мигове страха.

Но всъщност нещо случва се магично...

 

Във тези паралелни светове

нарежда ни  Всевишният  създател.

Вселената е дом без брегове,

а ние - много скромен получател.

 

Аделина Колева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...