16 may 2012, 11:05

Измълчано

1.9K 2 16
Небето, притъмняло от желание,
се спуска върху топлите ми устни,
ела, нощта е млада и вали,
индиго по ресниците ми тежки.
Ела, аз знам, останала сама,
в такава нощ Жената е опасна,
намирай бавно тихите места,
поспирай се в очите ми неясни.
Ела, без теб и виното горчи,
Луната гасне от сълзите си големи,
медът залепва бавно и мълчи
по устните ми, пламнали и неми.
Ела, усещам босите нозе
на топлата тъга и самодива
заключва се във двете ми ръце,
неистово желае да те има.
Ела, целувай мрака между мен
и сетивата мои и не спирай…
не се бави, след него идва ден.
По тъмно най-красиво се умира!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лулу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....