16.05.2012 г., 11:05

Измълчано

1.9K 2 16
Небето, притъмняло от желание,
се спуска върху топлите ми устни,
ела, нощта е млада и вали,
индиго по ресниците ми тежки.
Ела, аз знам, останала сама,
в такава нощ Жената е опасна,
намирай бавно тихите места,
поспирай се в очите ми неясни.
Ела, без теб и виното горчи,
Луната гасне от сълзите си големи,
медът залепва бавно и мълчи
по устните ми, пламнали и неми.
Ела, усещам босите нозе
на топлата тъга и самодива
заключва се във двете ми ръце,
неистово желае да те има.
Ела, целувай мрака между мен
и сетивата мои и не спирай…
не се бави, след него идва ден.
По тъмно най-красиво се умира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....