16.05.2012 г., 11:05

Измълчано

1.9K 2 16
Небето, притъмняло от желание,
се спуска върху топлите ми устни,
ела, нощта е млада и вали,
индиго по ресниците ми тежки.
Ела, аз знам, останала сама,
в такава нощ Жената е опасна,
намирай бавно тихите места,
поспирай се в очите ми неясни.
Ела, без теб и виното горчи,
Луната гасне от сълзите си големи,
медът залепва бавно и мълчи
по устните ми, пламнали и неми.
Ела, усещам босите нозе
на топлата тъга и самодива
заключва се във двете ми ръце,
неистово желае да те има.
Ела, целувай мрака между мен
и сетивата мои и не спирай…
не се бави, след него идва ден.
По тъмно най-красиво се умира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...