diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
20 jul 2019, 14:37

Измълчи ме с целувка...

870 3 2

 

Посвети ми кратичък стих! 
Напиши прозаично послание... 
Нека в тебе не бъде тъй тихо! 
Изкрещи всички твои желания! 
Аз не искам да чувствам дъжда. 
Самотата без твойто присъствие. 
Нито вятъра, слънце, денят. 
И на лунните нощи, най-късното. 
Знам, ще кажеш - "Аз ти се сбъднах! "
В моят отговор има сълза: 
-Мила моя, не съм те прегърнал! 
"- Цял живот предстои за това... "
Ах, далече си, адски. И близко. 
Тебе искам сега и завинаги! 
Ти си моят живот и си всичко, 
що съм нямал с усмивка в годините... 
Не, не искам лирични послания! 
Посвети се на мен! И отдай ми се! 
Измълчи ме с целувка - дихание, 
със любов, като вечност. Безкрайно... 


Стихопат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0