Измълчи ме с целувка...
Посвети ми кратичък стих!
Напиши прозаично послание...
Нека в тебе не бъде тъй тихо!
Изкрещи всички твои желания!
Аз не искам да чувствам дъжда.
Самотата без твойто присъствие.
Нито вятъра, слънце, денят.
И на лунните нощи, най-късното.
Знам, ще кажеш - "Аз ти се сбъднах! "
В моят отговор има сълза:
-Мила моя, не съм те прегърнал!
"- Цял живот предстои за това... "
Ах, далече си, адски. И близко.
Тебе искам сега и завинаги!
Ти си моят живот и си всичко,
що съм нямал с усмивка в годините...
Не, не искам лирични послания!
Посвети се на мен! И отдай ми се!
Измълчи ме с целувка - дихание,
със любов, като вечност. Безкрайно...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Хареса ми много!