10 feb 2008, 21:02

Изнасилват невинността

  Poesía » Otra
1.9K 0 8
Нежността диша стъпкана в праха,
очите ти, мъртви в нощ непрогледна,
изнасилват невинността, вързана от страха,
издишва надеждата си последна...

В ушите на невинността пищи мрака:
„Господ е мъртъв! Убит от свещеници!”
Горе в Ада Сатаната ни чака
да прегърне своите грешници.

„Продава се божественото сърце!”
крещят монахини с грях в очите,
пръскат отрова с окървавените си ръце,
вливат своя Ад в душите.

Истината кърви в сълзите,
Езичниците живеят в девствени ридания,
къпят се в кръвта на мечтите,
молят се в кървавите ми дихания...

Ти изнасили невинността...









¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно... много интересно... Поздравления, имаш вълшебен свят
  • Благодаря на всички.
    Най-вече че не осъдиха мнението ми за църквата.Срещала съм и присмех и неуваважие и даже отричане от мен.Наречете ме езичница и с радост ще нося това прозвище.
    Любовта не идва от свещениците,приятели,а от Бога,скрит в нас.Независимо кой е той.
  • Точно това имах за идея,Mariniki.
    Вятара умира под натиска на църквата,която превръща християнството в една секта,забравяйки канони и следвайки милиони правила,забавяйки развитието...
    Вярата,в чистия си и силен блясък,е мъртва.Убита от свещеници!
    Благодаря за коментарите!
  • Много хубав стих!Добре представена идея,продължавай да пишеш!Имаш талант!
  • Аз вярвам безприкословно в моя Бог,
    но не вярвам така на неговите наместници...
    Стихът ти е прекрасен и вълнуващ. с обич, Димитрина.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...