10.02.2008 г., 21:02

Изнасилват невинността

1.9K 0 8
Нежността диша стъпкана в праха,
очите ти, мъртви в нощ непрогледна,
изнасилват невинността, вързана от страха,
издишва надеждата си последна...

В ушите на невинността пищи мрака:
„Господ е мъртъв! Убит от свещеници!”
Горе в Ада Сатаната ни чака
да прегърне своите грешници.

„Продава се божественото сърце!”
крещят монахини с грях в очите,
пръскат отрова с окървавените си ръце,
вливат своя Ад в душите.

Истината кърви в сълзите,
Езичниците живеят в девствени ридания,
къпят се в кръвта на мечтите,
молят се в кървавите ми дихания...

Ти изнасили невинността...









Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно... много интересно... Поздравления, имаш вълшебен свят
  • Благодаря на всички.
    Най-вече че не осъдиха мнението ми за църквата.Срещала съм и присмех и неуваважие и даже отричане от мен.Наречете ме езичница и с радост ще нося това прозвище.
    Любовта не идва от свещениците,приятели,а от Бога,скрит в нас.Независимо кой е той.
  • Точно това имах за идея,Mariniki.
    Вятара умира под натиска на църквата,която превръща християнството в една секта,забравяйки канони и следвайки милиони правила,забавяйки развитието...
    Вярата,в чистия си и силен блясък,е мъртва.Убита от свещеници!
    Благодаря за коментарите!
  • Много хубав стих!Добре представена идея,продължавай да пишеш!Имаш талант!
  • Аз вярвам безприкословно в моя Бог,
    но не вярвам така на неговите наместници...
    Стихът ти е прекрасен и вълнуващ. с обич, Димитрина.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....