10 февр. 2008 г., 21:02

Изнасилват невинността

1.9K 0 8
Нежността диша стъпкана в праха,
очите ти, мъртви в нощ непрогледна,
изнасилват невинността, вързана от страха,
издишва надеждата си последна...

В ушите на невинността пищи мрака:
„Господ е мъртъв! Убит от свещеници!”
Горе в Ада Сатаната ни чака
да прегърне своите грешници.

„Продава се божественото сърце!”
крещят монахини с грях в очите,
пръскат отрова с окървавените си ръце,
вливат своя Ад в душите.

Истината кърви в сълзите,
Езичниците живеят в девствени ридания,
къпят се в кръвта на мечтите,
молят се в кървавите ми дихания...

Ти изнасили невинността...









Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно... много интересно... Поздравления, имаш вълшебен свят
  • Благодаря на всички.
    Най-вече че не осъдиха мнението ми за църквата.Срещала съм и присмех и неуваважие и даже отричане от мен.Наречете ме езичница и с радост ще нося това прозвище.
    Любовта не идва от свещениците,приятели,а от Бога,скрит в нас.Независимо кой е той.
  • Точно това имах за идея,Mariniki.
    Вятара умира под натиска на църквата,която превръща християнството в една секта,забравяйки канони и следвайки милиони правила,забавяйки развитието...
    Вярата,в чистия си и силен блясък,е мъртва.Убита от свещеници!
    Благодаря за коментарите!
  • Много хубав стих!Добре представена идея,продължавай да пишеш!Имаш талант!
  • Аз вярвам безприкословно в моя Бог,
    но не вярвам така на неговите наместници...
    Стихът ти е прекрасен и вълнуващ. с обич, Димитрина.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...