Изненада
Боже, радост ли бе за сърцето
да го видя в днешния ден.
Да не се е разтворило небето,
че ти го прати при мен?
Как стоях тъжна и чаках,
исках от съдбата награда.
Слушах песни и плаках,
докато изведнъж - изненада.
Днес при мен случайно се върна,
а кога за последно го видях.
В обятията си той ме прегърна
и сгушена до него мълчаливо стоях.
Изненада ли бе за душата
да се срещнем случайно.
В радост се превърна тъгата,
а как се случи незнайно.
Боже, благодаря за това,
че днес го видях дори и за кратко.
Благодаря, че зарадва моята душа,
а ми беше много приятно.
Дано пак да те видя, любов,
дано не си отидеш отново ти.
Че аз съм влюбена в теб доживот,
затова не разбивай моите мечти.
Малко щастие ми даде съдбата,
да го изживея за миг поне.
Дано не бъде ранена душата -
пак да страда и за обич да те зове.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados
