Когато до мен тихо ти застана,
угасна всяка болка, зарасна всяка рана...
Какво почувствах? Изневяра...
Изневерих на себе си, че не мога да те мразя...
Излъгах се, предадох се. Отново съм в твоя плен.
Защо вратата ти отворих онзи ден?
Защо?
Не знам, но знам, че ми е все едно...
Сега направих тази стъпка -
допуснах те до мен, както бе в началото.
Отново чувствам онази тръпка,
която ме разтърсва навсякъде по тялото... ...