Jul 27, 2008, 8:44 PM

Изневяра

  Poetry » Love
737 0 3
Когато до мен тихо ти застана,
угасна всяка болка, зарасна всяка рана...
Какво почувствах? Изневяра...
Изневерих на себе си, че не мога да те мразя...

Излъгах се, предадох се. Отново съм в твоя плен.
Защо вратата ти отворих онзи ден?
Защо?
Не знам, но знам, че ми е все едно...

Сега направих тази стъпка -
допуснах те до мен, както бе в началото.
Отново чувствам онази тръпка,
която ме разтърсва навсякъде по тялото...

Изневерих на собственото си сърце,
което се кълнеше, че от теб ще е далече.
Сега раздвоена съм на две,
но те обичам и ще те обичам вечно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...