Jul 27, 2008, 8:44 PM

Изневяра

  Poetry » Love
738 0 3
Когато до мен тихо ти застана,
угасна всяка болка, зарасна всяка рана...
Какво почувствах? Изневяра...
Изневерих на себе си, че не мога да те мразя...

Излъгах се, предадох се. Отново съм в твоя плен.
Защо вратата ти отворих онзи ден?
Защо?
Не знам, но знам, че ми е все едно...

Сега направих тази стъпка -
допуснах те до мен, както бе в началото.
Отново чувствам онази тръпка,
която ме разтърсва навсякъде по тялото...

Изневерих на собственото си сърце,
което се кълнеше, че от теб ще е далече.
Сега раздвоена съм на две,
но те обичам и ще те обичам вечно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...