Изневяра
Когато до мен тихо ти застана,
угасна всяка болка, зарасна всяка рана...
Какво почувствах? Изневяра...
Изневерих на себе си, че не мога да те мразя...
Излъгах се, предадох се. Отново съм в твоя плен.
Защо вратата ти отворих онзи ден?
Защо?
Не знам, но знам, че ми е все едно...
Сега направих тази стъпка -
допуснах те до мен, както бе в началото.
Отново чувствам онази тръпка,
която ме разтърсва навсякъде по тялото...
Изневерих на собственото си сърце,
което се кълнеше, че от теб ще е далече.
Сега раздвоена съм на две,
но те обичам и ще те обичам вечно...
угасна всяка болка, зарасна всяка рана...
Какво почувствах? Изневяра...
Изневерих на себе си, че не мога да те мразя...
Излъгах се, предадох се. Отново съм в твоя плен.
Защо вратата ти отворих онзи ден?
Защо?
Не знам, но знам, че ми е все едно...
Сега направих тази стъпка -
допуснах те до мен, както бе в началото.
Отново чувствам онази тръпка,
която ме разтърсва навсякъде по тялото...
Изневерих на собственото си сърце,
което се кълнеше, че от теб ще е далече.
Сега раздвоена съм на две,
но те обичам и ще те обичам вечно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тайнствената Все права защищены
