Изневяра
На наша гара и за гаргара
любимата си аз видях.
Държеше цвете и сак в ръцете...
А аз едва се овладях.
С това си сакче към спряно влакче
затича се към тоз перон.
А там изправен, от кал направен
стоеше мъж, като Нерон.
Целувка даде и се предаде
на този тайнствен вече мъж.
И чу се свирка на тази спирка,
а после плисна тежък дъжд.
И ги вагони дъжд прогони,
и този влак натам заби.
А мъка тежка в минута жежка
моята любов разби.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
