На наша гара и за гаргара
любимата си аз видях.
Държеше цвете и сак в ръцете...
А аз едва се овладях.
С това си сакче към спряно влакче
затича се към тоз перон.
А там изправен, от кал направен
стоеше мъж, като Нерон.
Целувка даде и се предаде
на този тайнствен вече мъж.
И чу се свирка на тази спирка,
а после плисна тежък дъжд.
И ги вагони дъжд прогони,
и този влак натам заби.
А мъка тежка в минута жежка
моята любов разби.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
