На наша гара и за гаргара
любимата си аз видях.
Държеше цвете и сак в ръцете...
А аз едва се овладях.
С това си сакче към спряно влакче
затича се към тоз перон.
А там изправен, от кал направен
стоеше мъж, като Нерон.
Целувка даде и се предаде
на този тайнствен вече мъж.
И чу се свирка на тази спирка,
а после плисна тежък дъжд. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up