Боли, когато твоята любима
изневери ти и разбие те докрай,
тогава в тебе се вселява зима,
и змията завзема твоя рай.
Приятел щом те предаде, боли,
и неразбиращ търсиш в теб ли е вината.
С въпроси пълниш своите очи
и дълго не зараства раната.
Но най-жестоко е, когато сам
изневериш на себе си самия,
и срутиш във душата своя храм,
мечтите си облееш със помия.
А може би греша, но смятам, че
не е така.
Предадеш ли своето сърце
оставаш куха кукла без душа.
26.05.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados