6 abr 2007, 9:26

Изневяра 

  Poesía
770 0 1
 

Сърцето й туптеше лудо,

но аз не мога да кажа защо?

Нещо тревожеше съзнанието,

но какво ли беше то?

Мечти тя вече няма,

любовта й изпари се, като дим от цигара.

Мечти тя вече няма

и реши да отмъсти за тази изневяра.

Мечти тя вече няма,

животът й оказа се голяма измама.

С тежка клетва се закле

той що е болка да разбере.

Душата й по детски чиста

омърсена бе от жажда за отмъщение.

Изневерил си й ти,

затова последните сълзи

ще капят от твоите очи.

Чудиш се какво общо имам аз с това,

знай, тя ми е приятелка добра,

а ти нарани нейното сърце

и сълзите мокрят дeтското лице.

Тя страшно много се промени,

вече не е същата, както преди.

За всичко това виновен си ти

и дано да страдаш, както страда тя сега...

© Яничка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво,но човек трябва да умее да прощава.Всеки греши....отмъщението нищо не може да промени.Хубав ден ти желая.
Propuestas
: ??:??