6 abr 2007, 9:26

Изневяра

  Poesía
1.1K 0 1
 

Сърцето й туптеше лудо,

но аз не мога да кажа защо?

Нещо тревожеше съзнанието,

но какво ли беше то?

Мечти тя вече няма,

любовта й изпари се, като дим от цигара.

Мечти тя вече няма

и реши да отмъсти за тази изневяра.

Мечти тя вече няма,

животът й оказа се голяма измама.

С тежка клетва се закле

той що е болка да разбере.

Душата й по детски чиста

омърсена бе от жажда за отмъщение.

Изневерил си й ти,

затова последните сълзи

ще капят от твоите очи.

Чудиш се какво общо имам аз с това,

знай, тя ми е приятелка добра,

а ти нарани нейното сърце

и сълзите мокрят дeтското лице.

Тя страшно много се промени,

вече не е същата, както преди.

За всичко това виновен си ти

и дано да страдаш, както страда тя сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яничка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво,но човек трябва да умее да прощава.Всеки греши....отмъщението нищо не може да промени.Хубав ден ти желая.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...