12 feb 2008, 16:51

Изневярата

937 0 7

 

Много често по симпозиуми ходеше.

Мен не взимаше. Било без половинки.

А съмнението ми по пижама бродеше

и не заспиваше от ревностна настинка.

Скромните спестявания дадох

на детектив - мастит, дискретен.

Нека за определено време проследява

съпруга ми, отскоро станал трескаво суетен...

Ще се парфюмира и облича... С претенции.

Срещу огледалото се мръщи и сумти.

Преди футбол, сега модните тенденции

с пристрастеност все следи.

Часът на истината чаках,

като отчаяна съпруга.

Присъдата бе страшната заплаха

и снимки... Има друга!

Поля ме водопад от ярост,

симпозиумно някъде сега

разливаше се той блажено

в прегръдките на другата жена.

Отидох на адреса и дочу се

"Опиваш ме... рубинена, о, да!"

Не бях на себе си с ума си,

отворих тежката врата.

А вътре клубна обстановка.

Мъже, с чаши в ръка,

отпиваха с наслада замечтано...

Сомелиерна сбирка бе това.

Страстта не носи само женско име.

Тя има много имена -

резливи, пивки, несравними,

хармонично плътни истински вина!

 

 

(Философите наричали сбирките си "симпозиуми" и пиели вино... разбира се.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ХА ХА ХА ХА, ДАНО ПРИ ВСЯКА ДА Е ТАКА, НО УВИ СЪВСЕМ НЕ Е ...
  • Вчера бях, днес пак Весели празници, Ниела!!!
  • Това се казва финал!Уж ме разтърси преживяването ,а истината блесна чак на края!
    Много хубав стих !Браво!!
  • Ех, тогава няма защо да се притесняваш
  • Жените често ревнуваме без причини.Но дано всичките ни съмнения се свеждат до такива изневери...Браво!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...