12.02.2008 г., 16:51

Изневярата

930 0 7

 

Много често по симпозиуми ходеше.

Мен не взимаше. Било без половинки.

А съмнението ми по пижама бродеше

и не заспиваше от ревностна настинка.

Скромните спестявания дадох

на детектив - мастит, дискретен.

Нека за определено време проследява

съпруга ми, отскоро станал трескаво суетен...

Ще се парфюмира и облича... С претенции.

Срещу огледалото се мръщи и сумти.

Преди футбол, сега модните тенденции

с пристрастеност все следи.

Часът на истината чаках,

като отчаяна съпруга.

Присъдата бе страшната заплаха

и снимки... Има друга!

Поля ме водопад от ярост,

симпозиумно някъде сега

разливаше се той блажено

в прегръдките на другата жена.

Отидох на адреса и дочу се

"Опиваш ме... рубинена, о, да!"

Не бях на себе си с ума си,

отворих тежката врата.

А вътре клубна обстановка.

Мъже, с чаши в ръка,

отпиваха с наслада замечтано...

Сомелиерна сбирка бе това.

Страстта не носи само женско име.

Тя има много имена -

резливи, пивки, несравними,

хармонично плътни истински вина!

 

 

(Философите наричали сбирките си "симпозиуми" и пиели вино... разбира се.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ХА ХА ХА ХА, ДАНО ПРИ ВСЯКА ДА Е ТАКА, НО УВИ СЪВСЕМ НЕ Е ...
  • Вчера бях, днес пак Весели празници, Ниела!!!
  • Това се казва финал!Уж ме разтърси преживяването ,а истината блесна чак на края!
    Много хубав стих !Браво!!
  • Ех, тогава няма защо да се притесняваш
  • Жените често ревнуваме без причини.Но дано всичките ни съмнения се свеждат до такива изневери...Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...