Изневярата
Много често по симпозиуми ходеше.
Мен не взимаше. Било без половинки.
А съмнението ми по пижама бродеше
и не заспиваше от ревностна настинка.
Скромните спестявания дадох
на детектив - мастит, дискретен.
Нека за определено време проследява
съпруга ми, отскоро станал трескаво суетен...
Ще се парфюмира и облича... С претенции.
Срещу огледалото се мръщи и сумти.
Преди футбол, сега модните тенденции
с пристрастеност все следи.
Часът на истината чаках,
като отчаяна съпруга.
Присъдата бе страшната заплаха
и снимки... Има друга!
Поля ме водопад от ярост,
симпозиумно някъде сега
разливаше се той блажено
в прегръдките на другата жена.
Отидох на адреса и дочу се
"Опиваш ме... рубинена, о, да!"
Не бях на себе си с ума си,
отворих тежката врата.
А вътре клубна обстановка.
Мъже, с чаши в ръка,
отпиваха с наслада замечтано...
Сомелиерна сбирка бе това.
Страстта не носи само женско име.
Тя има много имена -
резливи, пивки, несравними,
хармонично плътни истински вина!
(Философите наричали сбирките си "симпозиуми" и пиели вино... разбира се.)
© Ниела Вон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
ХА ХА ХА ХА, ДАНО ПРИ ВСЯКА ДА Е ТАКА, НО УВИ СЪВСЕМ НЕ Е ...
-
Вчера бях, днес пак
Весели празници, Ниела!!! -
Това се казва финал!Уж ме разтърси преживяването ,а истината блесна чак на края!
Много хубав стих !Браво!! -
Ех, тогава няма защо да се притесняваш
-
Жените често ревнуваме без причини.Но дано всичките ни съмнения се свеждат до такива изневери...Браво!
-
Искам ако ми изневеряват, да е по този начин
-
Нещо пивко...с вкус на вино!
с обич Ниела...освежи ме.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
