8 feb 2013, 18:17

Изневярата е глупост

947 0 4

Не зная по-голяма глупост

от философията на изневярата

и от това да вярва някой в нея.

 Ни тялом, нито духом смея

 да твърдя, че нечия била съм някога,

но даже и един до днес

 не ми принадлежа...

Аз нося свободата да обичам,

когато, както и където пожелая

и от лицемерие не страдам

във вярност да се вричам...

Кого да любя и кога да  тръгна,

сама решавам.

Без обещания няма погазване.

От обещания всичко замръзва,

следва омръзване,

което прераства в намразване.

Всяка раздяла е радост.

Трябват очи, за да видим.

Спестявам си всякакви обещания.

Любовта не е в притежанието,

макар че я отъждествяват с него.

Раздялата е израз на различие,

но е измислица.Тя не развързва,

защото любовта не привързва.

Ограничението във любовта е смешно,

защото в нея няма правила.

Мога да обичам едновременно много.

Ще обичам еднакво, но различно.

Това, което сега говоря, е нетипично,

но също е свобода.

А тя е тъждество на любовта.

В думата „сбогом” има толкова красота...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбирам стиха ти.
    Благодаря за удоволствието!
  • Белият стих ми дава свободата директно и точно да изразя чувства и гледна точка.Много може да се спори за художествената стойност.Тя е относителна като всичко във тоя свят.За мен по-важна е истината,моята истина.Ревността е измамно чувство,което е довело до много беди света.Много пъти изневярите се наказват със смъртни присъди.Но те не са изчезнали,а напротив.Какво по-хубаво от една раздяла като добри приятели.Ревността е червей,който гризе душата.Никой на никого не принадлежи.Любовта е над чувството за собственост...
  • Интересна гледна точка...
  • Много твои стихове съм харесвала, но този не го разбирам, навярно само сега...след време ще го прочета с други очи навярно и ще го осмисля.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...