radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
31 ago 2013, 18:31

Изоставените селски къщи

  Poesía
955 0 11

 

 

                                 От мъртвите, от празните очи

                                 на изоставените селски къщи

                                 ме сграбчи нещо и ме разболя...

                                 Неназовима, тъмна мъка

                                 прокрадна се от сухото дере

                                 и спря под старата черница,

                                 мутирала от дълга самота...

                                 Безлика мъка и нетърпелива,

                                 повлече ме по дирите на времето –

                                 назад в забравата, назад, назад...

 

                                 Край топли, тлеещи огнища

                                 и край кошари, пълни със живот!

                                 Покрай дувари с цъфнало мушкато

                                 и край поля, погалени от слънце...

                                 И покрай хората, докоснати от Бога,

                                 и покрай майки с рожби на ръце...

                                 Изгубени, обречени души...

                                 Къде са – пита старата черница...

                                 Не зная – казвам – само аз съм тук!

                                 Поглъщам мъката – като лекарство!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0