radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Aug 31, 2013, 6:31 PM

Изоставените селски къщи

  Poetry
957 0 11

 

 

                                 От мъртвите, от празните очи

                                 на изоставените селски къщи

                                 ме сграбчи нещо и ме разболя...

                                 Неназовима, тъмна мъка

                                 прокрадна се от сухото дере

                                 и спря под старата черница,

                                 мутирала от дълга самота...

                                 Безлика мъка и нетърпелива,

                                 повлече ме по дирите на времето –

                                 назад в забравата, назад, назад...

 

                                 Край топли, тлеещи огнища

                                 и край кошари, пълни със живот!

                                 Покрай дувари с цъфнало мушкато

                                 и край поля, погалени от слънце...

                                 И покрай хората, докоснати от Бога,

                                 и покрай майки с рожби на ръце...

                                 Изгубени, обречени души...

                                 Къде са – пита старата черница...

                                 Не зная – казвам – само аз съм тук!

                                 Поглъщам мъката – като лекарство!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0