От мъртвите, от празните очи
на изоставените селски къщи
ме сграбчи нещо и ме разболя...
Неназовима, тъмна мъка
прокрадна се от сухото дере
и спря под старата черница,
мутирала от дълга самота...
Безлика мъка и нетърпелива,
повлече ме по дирите на времето –
назад в забравата, назад, назад...
Край топли, тлеещи огнища
и край кошари, пълни със живот! ...