radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Aug 31, 2013, 6:31 PM

Изоставените селски къщи

  Poetry
958 0 11

 

 

                                 От мъртвите, от празните очи

                                 на изоставените селски къщи

                                 ме сграбчи нещо и ме разболя...

                                 Неназовима, тъмна мъка

                                 прокрадна се от сухото дере

                                 и спря под старата черница,

                                 мутирала от дълга самота...

                                 Безлика мъка и нетърпелива,

                                 повлече ме по дирите на времето –

                                 назад в забравата, назад, назад...

 

                                 Край топли, тлеещи огнища

                                 и край кошари, пълни със живот!

                                 Покрай дувари с цъфнало мушкато

                                 и край поля, погалени от слънце...

                                 И покрай хората, докоснати от Бога,

                                 и покрай майки с рожби на ръце...

                                 Изгубени, обречени души...

                                 Къде са – пита старата черница...

                                 Не зная – казвам – само аз съм тук!

                                 Поглъщам мъката – като лекарство!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0