28 sept 2010, 14:30

Изоставеният храм 

  Poesía » De amor
811 0 1
Ако болката се заличава,
ако спира някога скръбта...
След това, какво остава?
Храм от прах и пустота...
Свято място, във което
той до вчера беше Бог,
но от времето превзето
избледнява... И без срок
самотата настанява
свитата си от тъга.
Мъка и печал пленява
храма с мъртва красота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??