Изоставеният храм

28 сент. 2010 г., 14:30

Поэзия » Любовная

657 0 1

Ако болката се заличава,
ако спира някога скръбта...
След това, какво остава?
Храм от прах и пустота...

Свято място, във което
той до вчера беше Бог,
но от времето превзето
избледнява... И без срок

самотата настанява
свитата си от тъга.
Мъка и печал пленява
храма с мъртва красота.

А във него шепот жарък.
Женска фигура мълви...
Със очи със пламък ярък.
Във сълзи... До зори...

Изоставеният храм

Свързани произведения

Комментарии

Предложения