Sep 28, 2010, 2:30 PM

Изоставеният храм 

  Poetry » Love
828 0 1
Ако болката се заличава,
ако спира някога скръбта...
След това, какво остава?
Храм от прах и пустота...
Свято място, във което
той до вчера беше Бог,
но от времето превзето
избледнява... И без срок
самотата настанява
свитата си от тъга.
Мъка и печал пленява
храма с мъртва красота. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Random works
: ??:??