checheguevara (Стефка Крушарова)
86 59
Sep 28, 2010, 2:30 PM

Изоставеният храм 

  Poetry » Love
701 0 1





 Ако болката се заличава,
 ако спира някога скръбта...
 След това, какво остава?
 Храм от прах и пустота...

 Свято място, във което
 той до вчера беше Бог,
 но от времето превзето
 избледнява... И без срок

 самотата настанява
 свитата си от тъга.
 Мъка и печал пленява
 храма с мъртва красота.

 А във него шепот жарък.
 Женска фигура мълви...
 Със очи със пламък ярък.
 Във сълзи... До зори...


© Стефка Крушарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??