Имате ли песен, музиканти,
с която да ме накарате да я забравя?
Ако нямате, по-добре да се напия
и накъдето ми видят очите да се отправя!

Всяка секунда виждам очите ù,
върху мен усещам топлия ù дъх.
А сърцето от мъка се къса в гърдите ми
и сякаш в него се забиват стрели!

Дочувам гласа ù сред хиляди шумове,
но не мене вика тя в нощта.
След толкова мъки и ядове, които създадох ù,
при друг бе намерила сега любовта.

Запейте сега, но... весела песен,
да се направя, че не тъжа.
И чашата с вино напълнете догоре,
лекарство да бъде за моята душа!

24-07-2011            L