В пепелта се раждаха,
готови всеки ден за бой,
души, поглъщащи навред що видят,
без мисъл, без покой,
и корена не знаеха
на туй, що в тях живееше,
а искаха, желаеха,
но никой не умееше,
и тоз тиран, що ги създал,
проклинаха те всеки миг,
но късно е, живота им остал
бе сам без лик...
© Ян Тра Todos los derechos reservados
тъжно ми е за тях...чудесен стих! с обич, Траян.