1 mar 2008, 19:04

Изпепелено сърце...

  Poesía
1.4K 0 3

Не!

Не вярвам, че те изгубих...

Не мога и не искам да приема,

че те няма до мен...

Ти си тук, в сърцето ми!

Живееш в мен...

Моля Бог да те върне при мен,

но Той сякаш не чува молбите ми...

Целият свят се срина над

изпепеленото ми сърце...

Болката ме окова безпощадно,

за да не възкръсна никога повече...

Кой ме прокле така?

Защо ме накара да се влюбя в теб,

а сега те няма...?

Не остави дори знак след себе си,

за да се опитам да те открия...

Ти си всичко за мен -

моят смях, моите сълзи,

моето щастие и нещастие,

моята смърт и живот...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Герито Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...